Всеки, който напоследък е определял цената на озеленяването, знае колко скъпо може да бъде то, особено ако трябва да се покрият големи площи.
Преработвам цялата площ, която миналата година използвах за зеленчуци. Накратко, катериците бяха кошмар за мен и не смятам да преживея това втори път. Комбинирам многогодишни растения и зеленчуци в една леха, така че ако катериците нападнат зеленчуците, поне ще имам нещо, което да остане от работата ми.
Вижте моя план за многогодишна/зеленчукова градина тук.
Градината е празна в момента. Има само една малка площ с пролетен лук, която почти използвах и това е всичко.
Обичам проектите, така че ми харесва, че мога да правя каквото си поискам с това пространство.
Вижте също: Кухненска кошница за подарък за Деня на майката - 10 съвета за идеи за тематична кошница за кухня
Първото нещо, с което трябваше да се справя за тази голяма площ (1200 квадратни метра), беше някакъв план за пътеки. Не мога да си позволя твърдо озеленяване, затова планирам да използвам самородни борови кори за пътеките.
Разбира се, с времето те ще се разградят, но ще добавят хранителни вещества към почвата и дотогава ще мога да измисля по-траен дизайн на пътеката.
Искам да имам централна зона в градината, където да използвам голяма урна, която екипът по поддръжката на електричеството повреди, когато подрязваше дърветата ни. Не ми казаха, че са я повредили, но когато се свързах с изпълнителя, той беше достатъчно добър да ми замени саксията.
Въпреки това, дори и с изрязаните парчета, мога да го използвам като фокусна точка на моите пътеки. Просто ще използвам пълзящ храст, който расте над изрязаната зона.
Първо покрих площта около урната с черна кърпа за озеленяване, за да контролирам плевелите, които знам, че ще се появят в крайна сметка. (партньорска връзка) Върху нея е поставена щедра помощ от борова кора.
Следващата стъпка беше да започна входната пътека. Покрих площта, където ще бъде пътеката, с картон. Той също ще се разпадне, а земните червеи обичат картон.
След зимата имахме много борови иглички и листа от дъб, така че ги събрах и ги напластих върху картона (още повече хранителни вещества, докато се разграждат, както и средство за спиране на плевелите).
Накрая добавих слой от самородна борова кора. Първата пътека е готова!
Сега трябва да направя останалата част от пътеките. Планирам още четири големи пътеки, които да се разпростират от централната зона към местата за сядане, както и няколко по-малки пътеки в крайната дясна част.
На линията на оградата исках да се уверя, че плевелите от съседния двор не навлизат. Имам японска сребриста трева и храсти пеперуди, за да скрия двора на съседа.
Те заемат много място, но около тях има много място за растеж на плевели. Тук използвах повече ландшафтна кърпа (връзка с партньора) Тя ще позволи на водата да влезе, но ще държи плевелите настрана.
Покрих платното със ситно натрошен мулч и след това го покрих с мулч от кори.
Това е снимка на готовата ми саксия за урна. Дори на този ранен етап не може да се види прекъсването на урната.
Урната е чудесен вход към зоната, в която се намират доматените ми растения. С четирите растения в клетка тя изглежда почти като беседка.
Сега, ако можех да накарам съседа си да извади камиона си, сцената щеше да е перфектна!
Това е моята завършена структура на пътеките. Зеленчуците, многогодишните растения и луковиците бяха поставени в малките зони, определени от завършените пътеки. Следващата стъпка е да се изкопае малък ров, за да се скрие градинският маркуч!
Пътеките от дясната страна водят до прекрасна зона за сядане с шезлонги и саксии с дървета. Невенът красиво оформя пътеката и също така привлича полезни насекоми. 
А от лявата страна тя води до друг кът за сядане с паркова пейка отвъд зеления фасул. Тази пътека е осеяна с марули и броколи за по-лесно събиране на реколтата.
Мулчът, картонът и другите материали вършат страхотна работа, за да предпазят плевелите от тях. След няколко месеца по нито една от моите пътеки няма плевели (по лехите на границата има, но там плевенето е забавно! )
Този проект ми отне няколко месеца - не толкова защото пътеките отнеха много време, а защото засаждах и обработвах всяка площ, докато правех всяка пътека. Това е начинът, по който обичам да градинаря. Правя малко, а след това сядам и гледам, за да видя какво трябва да се направи по-нататък.
Дори и да имам план, той винаги се оказва малко по-различен.
Най-забавната част от този проект е, че се опитвах да спестя пари за озеленяване и когато го направих, съпругът ми се прибра и ми каза, че е открил място, откъдето може да си купи парчета от камък на много ниска цена.
Ах... радостта от градинарството... то винаги се променя. Очаквайте "преработената и актуализирана статия за пътеките" (най-вероятно догодина. След този проект съм уморена жена.)
