Нуждаете се от мотивация за упражнения? Опитайте да разхождате кучето си

Ако търсите забавен начин да включите фитнеса в живота си, опитайте разхождате кучето си . наскоро придобих ново отношение към здравето и фитнеса си и започнах да се занимавам с това с пълна сила.

Признавам си, че от години съм небрежен към ежедневните упражнения.

Имам артрит в дясното коляно и двете тазобедрени стави и го използвах като извинение да спра да разхождам кучето си.

Въпреки това открих някои неща, които улесняват процеса и ми позволяват да правя упражненията, от които се нуждая в деня си.

Разходката на кучето е чудесен начин да поддържате мотивацията си за ежедневни упражнения.

Отначало ми беше трудно да се движа. Всяка стъпка ме болеше и трябваше да седя много на каквото и да е място за сядане.

Помагаха ми камъни, пожарни хидранти, съседски стени... всичко, което можеше да намали напрежението в бедрата ми.

Отначало едва успявах да обиколя квартала. Но малко по малко укрепвах и болката от артрита намаляваше с всеки изминал ден.

Един от начините да поддържам мотивацията си беше да се разхождам с кучето си Ашли - 11-годишна немска овчарка с артрит и здравословна доза "алфа".

След като разбра, че отново ще ходим, тя се развълнува. Като в .... "OMG можем ли да ходим днес?

Моля те, кажи "да". Готов съм, когато ти е. Време е, време е", нещо като вълнение. За разлика от човешките приятели за разходка, които се отменят, защото им е изникнала среща, Ашли е винаги готова да тръгне. Тя ще ходи навсякъде.

• Около квартала? √
• До ъгъла и обратно? √
• През гората до игрището за софтбол? √√√
• Качвате се в колата, за да отидете до местната пешеходна пътека? √√√

Защо да се разхождаме с кучета?

• Никога не си намират извинения, за да не ходят.
• Кучетата сякаш инстинктивно знаят, че физическите упражнения са полезни за тях, а разходките с тях са свързващо преживяване за вас и вашия домашен любимец.
• Кучетата имат наднормено тегло също като хората и ако ги вземете със себе си на ежедневната си разходка, ще контролирате теглото и на двамата.
• Дъжд? На кого му пука? Кучето ще се разхожда при всякакви условия
• Тя никога не критикува дрехите ви за тренировка.
• Кучето никога не закъснява за разходка.
• Кучето винаги има енергия. Разходката с куче обикновено означава, че ще вървите по-бързо.

Знанието, че имам такъв страхотен спътник, ми дава много мотивация да не пропускам нито един ден.

Имам голям късмет, че имам много възможности за сутрешната си разходка. Живеем съвсем близо до местен амфитеатър, който през седмицата е почти безлюден.

Навсякъде в района има много пътеки и той се намира на кратко разстояние пеша.

Едно от най-хубавите неща в него, поне за мен, е, че тук не се налага да водя кучето си на каишка. Това ми харесва, защото... как да го кажа? Ашли е болка в задника на каишка .

Освен ако не може да върви на няколко крачки пред мен, тя не е щастлива. Гледала съм почти всеки епизод на "Шепот на кучетата" и съм се опитвала да прилагам на практика всичко, което предлага Сезар.

Тя е изгубена кауза. А на 11 години не мисля, че дори Сезар може да научи това старо куче на нови трикове. Амфитеатърът води до местен софтболен парк. Също така безлюден през делничните дни.

Отново. Без каишка. Нося я със себе си, разбира се, както и кликер за кучета. От време на време я пускам на каишка за "тренировка".

Що се отнася до кликера, опитвам се да я накарам да ходи там, където искам (до мен, а не пред мен).

Идеята на Ашли за спазване на кликера е да намали скоростта, да се върне и да върви точно пред мен. Само малко по-бавно от моята походка. въздишка.... Една от най-хубавите части от разходката по софтболното игрище е потокът, който се вие през него. Красив живописен поток, по-известен като "о, добре, днес ще плувам".

Изваждам кликера. Бележка към себе си: "Следващия път си вземи кърпа". Казват, че кучетата трябва да имат възможност да помиришат и да се облекчат, когато се разхождате. За щастие софтболното игрище е добре пригодено за това.

Просто нося със себе си торбички за почистване на кучета и ги изхвърлям в многобройните кофи за боклук. Това място на разходката е любимо на Ашли.

Той е прорязан през гората, в непосредствена близост до игрището за мека топка и има много прекрасни миризми. С напредването на седмиците, когато бедрата ми все повече свикнаха с разходката, реших, че е време бедрата ми да изпробват любимата ми пътека в парка "Лейк Бенсън":

• Ашли трябва да ходи на повод. ("Мислиш, че сега мога да ходя хубаво до теб, но мисля, че днес ще бъда алфа." )
• Ще има много други кучета. ("О, чудесно... други кучета. Днес наистина мога да се упражнявам в дърпане на повод.")
• Паркът е на 15 минути път с кола, така че не можем просто да се разходим дотам. ("ОМГ... разходка, разходка, разходка. Нямам търпение да стигна до парка, където наистина ще мога да дръпна повода, защото днес съм толкова развълнувана.")
• Разбирате идеята... но ето защо си заслужава да дърпате каишка, да се грижите за алфата, да разхождате развълнувано куче.

Качваме се в колата и тръгваме към езерото Бенсън. Тук тя изглежда почти тъжна. Това е, защото я накарах да седне, докато се опитвах да направя милион снимки, преди да намеря добра. Не позволявайте поведението ѝ да ви заблуди.

Тя е развълнувана да тръгне и гледа каишката с мисълта "само почакай".

Паркът "Лейк Бенсън" разполага с най-страхотната пешеходна пътека. Тя варира от асфалтирана пешеходна пътека около голяма открита площ, до горска пътека и пътека, която води надолу към езерото.

Има мостове, много места за сядане, което прави бедрата ми щастливи, и най-живописните гледки, които можете да си представите. Това е любимото ми място за разходка, независимо дали дърпам кучето си на повод или не. През следващия час се разхождахме по пътеките, вдишвахме миризми, сприятелявахме се с кучета и се наслаждавахме на гледката. Мисля, че днес наистина изморих кучето си.

Когато стигнахме до върха на един дълъг залесен хълм, с копнеж си мислех колко добре ще се чувствам, ако седна на седалката и гледам към езерото. Не знаех, че Ашли също обича това място и тя първа го избра!

Не е останало много място за бедните ми бедра, нали?

След като известно време се борихме за седалката и аз най-накрая получих възможност да си почина (също), продължихме по горската пътека, която води до езерото. Тук има две седалки. И двамата получихме възможност да седнем!

Изкарахме толкова хубав ден. Сигурна съм, че Ашли си спомня парка от времето, когато се разхождахме там преди.

Тя сякаш знаеше къде са най-хубавите места и тръгна по любимите ми пътеки, сякаш не бяхме пропуснали няколко години да ходим тук. Сега, ако успея да я накарам да забрави как се дърпа на повод, всичко ще е готово!

И не съм съвсем сигурна как някога отново ще предприема пътуване с кола без моето приятелче... изглежда, че наистина харесва новия си дом.